Здравей, лято!

Когато се мислеше, че не те гледам... аз те видях как направи беля и имаше смелостта да си признаеш. Това ме научи, че човек трябва притежава доблест и достойнство.

Веднъж, когато бях много тъжна, ти се разплака заради мен... това ме накара да бъда повече състрадателна и ме научи на съчувствие.

Един ден ти се зарадва на една калинка... беше толкова щастлив, че можеше за миг да я подържиш, а когато тя отлетя... ти се разлака... Тогава аз се научих, че и малките неща могат да направят човек страшно щастлив и че те приключват... почти на мига.

Когато мислеше, че не те гледам... в изнервена ситуация, аз те ударих и обидих, но ти... ми прости. Това ме научи, че човек трябва да умее да прощава, особено, когато обича.

Прибирайки се у дома, ти с такова огромно желание започна да ми разказваш емоциите, които си преживял в учлище, което ме научи, че човек трябва да бъде открит и да споделя.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как даде всичко от себе си да нарисуваш картинка, която ми подари само и само да ме зарадваш. Това ме научи, че когато човек прави нещо... трябва да го прави с цялото си сърце...

Когато мислеше, че не те гледам... аз видях как ти ме гледаше с огромно възхищение, което ме научи, че човек не трябва да забравя да обожава близките си.

Веднъж ти подари играчка на приятелче и не поиска нищо в замяна. Ти си мислише, че не те гледам, но аз те видях и това ме научи, че човек не трябва да търси непременно и винаги отплата.

Когато си мислеше, че не те гледам... аз видях как ти дойде докато спя и ме милваше така, че да не се събудя. Това ме научи, че човек трябва да бъде грижовен, но не само спрямо себе си, а спрямо нуждите на другия.

Един ден ти беше нещо ядосан и само след секунди вече се смееше. Ти отново си мислеше, че не те гледам тогава, но това ме научи, че човек не трябва да преживява толкова трагично неволите си, а трябва да искаме да бъдем щастливи.

Когато си мислеше, че не те гледам... ти дойде и ми каза:’’Извинявай”. Тогава аз научих от теб, че човек трябва да умее да поема отговорностите за своите постъпки.

Когато си мислеше, че не те гледам... аз видях как за теб „утре” и „вчера” не същвствуват. Тогава се научих, че бъдещето трябва да ме интересува, когато дойде, а миналото е без значение, защото вече е прежвяно.

Ти отново си мислеше, че не те гледам, когато аз видях как мечтаеш и научих, че човек трябва да има велики мечти, защото някои от тях можем и да постигнем.

Веднъж ти дойде и ми каза, че смяташ, че не съм права за нещо...

Това ме научи, че човек не трябва да бъде лицемерен. А когато трупа емоции в себе си, то това е за негова собствена сметка.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Здравей, лято!

15.06.2016 by Диана Драгнева

Диана Драгнева

No comments yet

15 Юни! Свърши и тази учебна година! Училището утихна… Весело лято, мили малки и по-големи умници от ОУ “Николай Петрини”! Ще Ви очакваме на 15 Септември! А на тези от Вас, които поемат пътя си в други училища – УСПЕХ!

П	В	С	Ч	П	С	Н
« май				сеп. »
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30

ОУ " НИКОЛАЙ ПЕТРИНИ"

Здравей, лято!

Здравей, лято!

Харесване на това:

Свързани

Вашият коментар Отказ

Споделяне:

Харесване на това:

Свързани

Related posts:

Вашият коментар Отказ