Национален конкурс на малките философи „Малкият принц” Селановци 2016

Национален конкурс на малките философи „Малкият принц” Селановци 2016

В националния конкурс на малките философи участие взеха Мая и Анна-Мария от 2 а клас с класен ръководител г-жа Мая Михайлова. Те получиха грамоти за участие в този престижен конкурс, чиято тема „ Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…“ дава възможност за творческа изява на нестандартната детска философска мисъл, провокирана от вечната мъдрост на „Малкият принц” по едноименното произведение на Антоан дьо Сент Екзюпери.

Ето и произведенията на малките философи:

„Пустинята е хубава – каза Малкият принц – защото крие някъде кладенец“

Аз съм дете и обичам да чета. Един от моите любими герои е Малкият принц. Въпреки, че не винаги го разбирам, много го обичам, защото мисля за него и за това какво е искал да ми каже дори и след като оставя книжката.
Мисля си за пустинята и за това, което той е казал за нея: „Пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец“. В пустинята е много топло. Ако вървиш дълго през нея трябва да си много смел. Защото можеш да изгубиш надежда от нейната безкрайност. Ако си много уморен и жаден и ако намериш кладенец, той ще ти спаси живота.
Кладенецът е извор на живот. Твоят живот зависи от водата, която се намира в него. Ако си в града е лесно да намериш вода и не ти е толкова ценна, но ако си в пустинята, трудът, който си положил, за да я намериш я прави много ценна. Това, което си преодолял, за да стигнеш до кладенеца те прави по-силен да се справяш с всички препятствия.
Аз съм дете и съм още малка, но разбирам, че Малкият принц е искал да ме научи, че когато се чувствам сама, като в пустинята, или ми е трудно, не трябва да губя надежда. Защото там, някъде далече ме чака кладенец с чиста изворна вода…
Автор: Мая Станимирова Стойкова

„Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…“

В своята история Антоан Екзюпери ни разказва приключенията на един „принц“, който търси щастието.
По своя път той среща много чудновати, но нещастни хора – възрастни, които са забравили да бъдат деца.
Първата му среща със Земята е в пустинята.
В пустинята има много пясък. Слънцето пече с голяма сила. Там никога не вали дъжд. Картината е една и съща – пясък, небе и слънце. Няма път, който да те отведе от едно място на друго.
Когато напече слънцето, става много горещо, а хората не могат да оцелеят без вода в тази горещина. Някъде в пустинята трябва да има кладенец.
На пръв поглед пустинята изглежда пуста, но това изобщо не е така. Там има много животни – гущери, змии, скорпиони. Точно това вижда малкият принц. Не само горещина, пясъци и жега. Той разбира, че пустинята е пълна с живот. Щом пустинята е жива, трябва да има и вода.
Малкият принц тръгва да търси кладенец, без да знае накъде върви. Той просто усеща, че някъде има вода. Търси с часове тази вода и не се отказва, докато не я открива. Сърцето му го отвежда при нея. Той знае, че най-хубавите и най-важните неща в живота се виждат само със сърцето.
Водата е живот и щастие за човека. Щастието се крие във водата, защото дава надежда за живот. Тя е важна, защото без нея не може да оцелее никой.
Затова малкият принц намира в нея красотата на пустинята.

Автор: Ана-Мария Милкова Димитрова

P1800973

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *