Част от “Кукерландия”

Когато се мислеше, че не те гледам... аз те видях как направи беля и имаше смелостта да си признаеш. Това ме научи, че човек трябва притежава доблест и достойнство.

Веднъж, когато бях много тъжна, ти се разплака заради мен... това ме накара да бъда повече състрадателна и ме научи на съчувствие.

Един ден ти се зарадва на една калинка... беше толкова щастлив, че можеше за миг да я подържиш, а когато тя отлетя... ти се разлака... Тогава аз се научих, че и малките неща могат да направят човек страшно щастлив и че те приключват... почти на мига.

Когато мислеше, че не те гледам... в изнервена ситуация, аз те ударих и обидих, но ти... ми прости. Това ме научи, че човек трябва да умее да прощава, особено, когато обича.

Прибирайки се у дома, ти с такова огромно желание започна да ми разказваш емоциите, които си преживял в учлище, което ме научи, че човек трябва да бъде открит и да споделя.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как даде всичко от себе си да нарисуваш картинка, която ми подари само и само да ме зарадваш. Това ме научи, че когато човек прави нещо... трябва да го прави с цялото си сърце...

Когато мислеше, че не те гледам... аз видях как ти ме гледаше с огромно възхищение, което ме научи, че човек не трябва да забравя да обожава близките си.

Веднъж ти подари играчка на приятелче и не поиска нищо в замяна. Ти си мислише, че не те гледам, но аз те видях и това ме научи, че човек не трябва да търси непременно и винаги отплата.

Когато си мислеше, че не те гледам... аз видях как ти дойде докато спя и ме милваше така, че да не се събудя. Това ме научи, че човек трябва да бъде грижовен, но не само спрямо себе си, а спрямо нуждите на другия.

Един ден ти беше нещо ядосан и само след секунди вече се смееше. Ти отново си мислеше, че не те гледам тогава, но това ме научи, че човек не трябва да преживява толкова трагично неволите си, а трябва да искаме да бъдем щастливи.

Когато си мислеше, че не те гледам... ти дойде и ми каза:’’Извинявай”. Тогава аз научих от теб, че човек трябва да умее да поема отговорностите за своите постъпки.

Когато си мислеше, че не те гледам... аз видях как за теб „утре” и „вчера” не същвствуват. Тогава се научих, че бъдещето трябва да ме интересува, когато дойде, а миналото е без значение, защото вече е прежвяно.

Ти отново си мислеше, че не те гледам, когато аз видях как мечтаеш и научих, че човек трябва да има велики мечти, защото някои от тях можем и да постигнем.

Веднъж ти дойде и ми каза, че смяташ, че не съм права за нещо...

Това ме научи, че човек не трябва да бъде лицемерен. А когато трупа емоции в себе си, то това е за негова собствена сметка.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.